Не знам дали защото цял ден ме избива на емоционално-дисбалансирана музика, или просто защото повалена от силата на гърлената бактерия ( така наричам онова нещо, което в момента прави купон в гърлото ми, за сметка на изкашляните ми сливици), поради която днес съм си в нас и изкарвам повече време в покой, се присетих, че всъщност не съм писала от цели 2 месеца...а аз обичам да пиша...so what's wrong???
***
Навън точно срещу мен има балкон...с четири прозореца.., има красиви пердета, най-вероятно стопанката да дома е жена домакиня с вкус, лампата им свети в приятен приглушен отенък...дори и без да надниквам в дома им, вече имам усещането за уют, топлина и усмивка...ами ако не е така? Ако там живее просто един мърляч, който седмично хвърля по 20 лева на някоя лелка в напреднала възраст, да почисти и сложи във вид удобен за ползване, иначе захабеният апартамент...? хм...
Лъжата...
Актуална тема с милиарди трактовки...моят луд мозък си позволи лукса да помисли що е то лъжата и има ли почва тя у нас...
Цял един живот...цели 6 814 400 000 милиарда живота...
***
3
Вече започваме съзнателно да усещаме какво се случва със светът около нас...Мамо, а аз как съм се появил? ЕЕЕ...как...белият, красив щъркел те донесе...
5
Чакаме с трепет Дядо Мраз...татко отива до тоалетната и виждаш ли точно в този момент идва "белобрадият старец" и носи така желаната количка с дистанционно..WOOOWWW...никой друг в детската няма такавааа
14
Да бе мамо и тате...отиваме на рожден ден в Елена. Там ще са само няколко деца от класа...ще ядем сандвичи и ще се прибера към 8.
Излизайки от вкъщи аз вадя малкото огледало и нервно започвам да си слагам онази спирала, която Катя ми даде за днес, и сенките, които откраднах от чантата на мама...
Купонът в Елена, "случайно" се пренася в Иван, а там е онзи сладур от 11 клас, който ме заговори преди няколко дена на стълбите пред лафката. Лампите се загасят...блус...аз вече танцувам с него, а той ми шепне на ухо, че имам най-красивите очи...
19
Изпитът по макроикономика...а как ме боли главата...снощи не тряваше да пия гадната българска водка в оная дупка в студентски град...уф...добре че са "пищовите" на Митко. Седмица по-късно разбирам, че имам петица...браво на мен, знаех си, че съм добра по макро...
24
Нервно пристъпвам пред вратата на поредният офис. Поканват ме в кабинета...черни строги мебели, перфектно подредена библиотека...Адам Смит...Дейвид Рикардо...Франсоа Кене...wooow....От огромното кожено кресло, ме премерва с поглед през златни рамки, костюмиран възрастен мъж. Със студен тон ми казва, че му е приятно да се запознаем и ме кани да седна.
Започваме да водим разговор...защо искам да се занимавам с икономически анализи и още по-важният въпрос- какво прави в CV-то ми литература като втора специалност? Гледам ужасено...зениците ми се разширяват, уф как ми трябва тази проклета работа!!!
Преглъщам смутено, броя до три и с уверен тон казвам "Аз обичам икономиката, тя е моето призвание"...а в главата ми се въртят образите на моята стая...приглушена светлина...лека музика и word-овският файл, където сътворявам с обожание поредното есе...
Но и аз искам златни рамки и хубав костюм...дамм...
***
Лъжата е онази гарга, която каца на рамото на всеки един от нас и отлитайки, завинаги оставя спомена за себе си...
Лъжата е в ръцете ни, когато вкусваме онези кайсии, които купихме като "най-най-сладките"
Лъжата е в сълзите ни, когато разберем ,че Дядо Мраз не съществува...
...и че всъщност е прекалено тъмно, за да види момчето от 11 клас очите ни...
Бяла лястовица или Черна гарга........? Ти решаваш....
