Когато пиша искам просто да остана сама с малката слаба лампа, красивата музика, която да звучи нежно през остарелите слушалки и мислите на неделният слънчев ден.
Чашата с вода стои пред мен, нотите се разливат в мозъка и образуват преплетени думи, които търсят правилната кука, за да създадат така желаната и сигурна посока на поредната, но специална мозайка от чувства.
Мисля си…блъскаме се да измисляме начини, които да ни направят щастливи, градим кухата кула на мечтаният живот, описан в тези така красиви приказки и тези така фалишиви филми, не искаме да знаем повече, защото вече сме достатъчно големи, за да оценяваме живота и неговите ъгли, заоблени от красивите лъжи на тези, от които зависим...колко тъжно...
...
Знаете ли, че така често споменаваната лампа е във формата на крушка…малка,скромна, евтина, но крайно мила и симпатична с нежната светлина, която отделя. Влюбих се в нея, в момента, в който я видях да седи самотна на рафта на един от огромните хипермаркети, които правят щастливи стотици хора всеки де...включително и мен, през онази гореща и потна събота миналото лято.
Обичам да пиша за светлината...за лампата и красивите нощни пейзажи, които гледам през прозореца на хубаво сгрятата ми стая.
И там някъде си мисля за щаститето и за черният параграф малко по-нагоре.
Преди малко Мая ме пита дали всеки щастието е реалност? Явно тази вечер поставихме философското начало с Faith No More в колата, както и с ругатните които излезнаха от иначе възпитаната ми уста, по пътя обратно от така щастливият мол.
Та, реалност ли е щастието...или просто функция на побърканите ни хормони?
Аз истински отричам заблудата на хората, че щастието се търси, намира, заслужава, получава, обещава и всичките производни на тези думи.
Щастието е едно малко чувство, което кара сърцето ни да пусне една идея повече кръв, за да зачерви усмихнатото лице, и когато затворим очи, да усещаме нежият полъх на онзи вятър, който гали лицето ни с красивите нотки на спокойствието.
Щастието е в това, да повярваш в себе си, да избереш една посока, пък макар и грешна, да не съжаляваш, а просто да се усмихнеш, да махнеш с ръка, да изпсуваш, а после да пиеш една ракия с любимите си хора и да се смееш на миналото, радвайки се на настоящето и имайки вяра в бъдещето.
Но колкото и дефиниции да има, щастието си остава онази формула, чиято съставка е различна за всеки един от нас. Онзи шейк със сладолед, чиято фунийка има различен вкус, а добавките зависят от настроението.
Грешно е да определяме щастието...да му слагаме рамки, граници, да го украсяваме с гирлянди, бижута, шапки и тонове грим...
То е онова срамежливо малко нещо, което върви за ръка с оригиналът и се прокрадва скришом по лицата ни, веднага щом свалим поглед от огледалото, където повечето от нас виждат само копието...
А какво е щастието за мен? Ами то е истински различно във всеки един момент... ако сега е удоволствието от писането и красивата музика...то само след 10 минути ще е в мислите ми, където ще бъда с любимите хора.
Лека нощ!
