Наблюдавайки двете ученички на съседната маса с неприлично гримирани лица, отпиващи от кристалните чаши поредната глътка вино, аз всъщност се замислям какво олицетворява тази напитка за много от нас...
Дали е просто модел на поведение, който се смята за „аристократично-стилно-фиешън” , дали е ,защото дядо Гошо прави вино на село и като донесе вкъщи стига за няколко купона...или е радост за истинските ценители , които отпивайки поредната глътка със затворени очи, се пренасят в света, където винаги е топло, а ароматите те карат да се чувстваш жив....
Например Гъмза...нали знаете какво е Гъмза...аз си спомням баща ми като споменаваше този сорт вино...Той беше голям ценител, от тези, които си затварят очите и живеят от аромата...
Та за тези от вас, които не знаят....гъмзата е доста стар местен сорт-сравнително къснозреещ - бере се към края на септември до първите дни на октомври. Недостатък на сорта е тънката и крехка кожица на зърното, която във влажна есен се напуква и гроздето започва да гние в грозни сиви отенъци. Доста кофти нали...да го чакаш с месеци и то така да те изиграе...
И връщайки се към девойките на съседната маса, искам да запитам дали разпознават повече сортове от МЕРЛО, КАБЕРНЕ СОВИНЬОН И евентуално МАВРУД. И дали знаят, че всъщност това са сортове, а не марката на бутилката от един коя си изба....аааааааа колко фиешън...може би от оная изба( ама то е хотел маааааа) дето има СПА с вино...там милото ме води миналия уикенд и пиленце да ти кажа страхотно се наСПАх :)
Грозно, нали ?:) Е , срещаме го постоянно около нас...важното е да успеем да му се усмихнем :)
Та за виното...правило ви е впечатление как ако пиете много силно нацапано вино с разни красиви Е-та и боички , заприличвате на граф Дракула или по-скоро на някой негов подчинен вампир идиот, който се е почерпил прилично и е забравил да си измие устата...о, да ,това е скандално (както казва един познат симпатяга:))) А ако го приемем от женска страна -можем спокойно да си спестим червосването цял един ден :) Ихааа...
Виното е учение и като всяко такова то трябва да се следва, уважава и затвърдява....
А какво ще кажете за Памид-а? Дали сте наясно, че това е вероятно най-стария български сорт , който датира още от времето на траките? Или това че най-добрите лози с Памид се гледат на хълмисти терени с леки почви, които не задържат много вода?
Не знаехте нали? И аз не знаех, но прочетох. За това говорим...познанието е сила, и независимо дали е виното, или това как е изобретена печката духалка, ние трябва да положим усилие, да прочетем и да гледаме умно следващия път, когато гаджето на дъщеря ви обяснява за новите механизми в отоплителните системи...:)
И така , драги ми другарю от другата страна на монитора. Пожелавам ти винаги да се чувстваш уютно в собсвтената си компания и никога да не правиш компромиси, с това което чувстваш, и това което харесваш...ако виното не е твоето питие- не го пий.Ако червеното не е твоят цвят ,не си купувай онази риза, с която новото ти гадже така настоятелно иска да те види. Не ставай за смях като девойките на съседната маса...или като Чичо Митко в очите на бъдещия зет.
А ако някога все пак си зададеш въпроса...по какво да позная хубавото вино....отговорът е прост....по усмивката на небцето ти !
Наздраве с чаша мерло от мен!
понеделник, 25 януари 2010 г.
За Нормите и Етиката , за Правилното и Грешното
Реших да споделя моите размишления върху темата, която един мой любим колега и приятел ми беше хвърлил за feedback..а именно „За кого се отнасят етичните норми” (Ники,на-вероятно това ще ти е познато...:)))))
Етично ли е да прекарваме по 10 часа затворени в едно помещение и стоящи пред светещи кутии,които убиват малко по –малко и без това изтормозените ни от мръсното и сиво ежедневие тела.
Етично ли е да крещим и обиждаме най-близките си хора,само защото сме имали лош ден .
Етично ли е да не можем да стигнем спокойни до някоя точка ,защото през това време сме станали жертва на поредната лоша дума от някой съгражданин, към който сме засилили колата си,за да избегнем сблъсъкът, с така зейналата огромна дупка,която стои там откакто се помним и поглъща гуми ,здраве и нерви.
От написаното по-горе някой средностатистически обитател, на която и да е държава би си извадил извода, че това са мисли на човек ,намразил обстановката, в която живее , сърдит и пречупен на две...
Но не е така...аз съм едно усмихнато момиче, което спазва етичните норми в обществото...тези,които са приети за нормални и задължителни., а именно- ям месо, късам цветя, не посещавам често гроба на починалите си роднини, изхвърлям снимки в пристъп на емоционален дистрес, обиждам хора на база на културата и цвета на кожата им...
Ние сме родени и закърмени с много неща. Познаваме вкуса на доброто ,на лошото, на лъжата, на истината, на въздуха, на огъня..Става ни хубаво при мисълта за топла и приятна вечеря с месо и марули...нали така? А колко са хората,които се замислят...аз ям същество,което е тичало и е дишало от въздуха,който пълни моите дробове....аз ям цвете,което е гледало към слънцето и е попивало от водата, която кара моята кръв да се движи...
Тези хора, скъпи ми читателю, ги няма...
Етиката е утопия...винаги ще има дискриминация ,винаги ще има причиняващи страдание и страдащи...винаги ще има даващи щастие и щастливи....винаги ще има здрави и болни, живи и мъртви, усмихнати и тъжни...
Истината е в баланса....ин и ян...
Никога няма да спрем да ядем месо, да обиждаме, да поругаваме и да правим неща, от които всъщност няма да сме щастливи и дори ще се срамуваме. Никога нняама да престанем и да вършим добри дела...да се обединяваме и да желаем по-добро бъдеще.
Най-важно е себеосъзнаването и промяната....защото дълбоко във всеки от един от нас е заложено по нещо уникално и красиво, което изкарвайки на повърхността би променило много животи.
Етично ли е да прекарваме по 10 часа затворени в едно помещение и стоящи пред светещи кутии,които убиват малко по –малко и без това изтормозените ни от мръсното и сиво ежедневие тела.
Етично ли е да крещим и обиждаме най-близките си хора,само защото сме имали лош ден .
Етично ли е да не можем да стигнем спокойни до някоя точка ,защото през това време сме станали жертва на поредната лоша дума от някой съгражданин, към който сме засилили колата си,за да избегнем сблъсъкът, с така зейналата огромна дупка,която стои там откакто се помним и поглъща гуми ,здраве и нерви.
От написаното по-горе някой средностатистически обитател, на която и да е държава би си извадил извода, че това са мисли на човек ,намразил обстановката, в която живее , сърдит и пречупен на две...
Но не е така...аз съм едно усмихнато момиче, което спазва етичните норми в обществото...тези,които са приети за нормални и задължителни., а именно- ям месо, късам цветя, не посещавам често гроба на починалите си роднини, изхвърлям снимки в пристъп на емоционален дистрес, обиждам хора на база на културата и цвета на кожата им...
Ние сме родени и закърмени с много неща. Познаваме вкуса на доброто ,на лошото, на лъжата, на истината, на въздуха, на огъня..Става ни хубаво при мисълта за топла и приятна вечеря с месо и марули...нали така? А колко са хората,които се замислят...аз ям същество,което е тичало и е дишало от въздуха,който пълни моите дробове....аз ям цвете,което е гледало към слънцето и е попивало от водата, която кара моята кръв да се движи...
Тези хора, скъпи ми читателю, ги няма...
Етиката е утопия...винаги ще има дискриминация ,винаги ще има причиняващи страдание и страдащи...винаги ще има даващи щастие и щастливи....винаги ще има здрави и болни, живи и мъртви, усмихнати и тъжни...
Истината е в баланса....ин и ян...
Никога няма да спрем да ядем месо, да обиждаме, да поругаваме и да правим неща, от които всъщност няма да сме щастливи и дори ще се срамуваме. Никога нняама да престанем и да вършим добри дела...да се обединяваме и да желаем по-добро бъдеще.
Най-важно е себеосъзнаването и промяната....защото дълбоко във всеки от един от нас е заложено по нещо уникално и красиво, което изкарвайки на повърхността би променило много животи.
неделя, 24 януари 2010 г.
Лека вечер красиво детство...Добро утро напудрен капитализъм....
Изключително анти-полезно е да е студено навън...цял ден съм вкъщи, чудя се какво да ям...и най-лошото е,че си намирам...после ходи обяснявай как ти всъщност не ядеш, но виждаш ли колко странно...дебелееш???
Както и да е...това са смешните подробности от така големите неща...например МОЛА :)
Той е голямо нещо...и повярвайте ми там е пълно с каки, които при мисълта да им се случи нещо като първото ми изречение, са склонни да се самоубият :)
Ххихиих...е има и много готини хора..например тези,които ходят да поамериканчват лапетата си в киното...ЗАДЪЛЖИТЕЛНО с пуканки и кола! Иначе не може! Абсурд!
Та по въпроса за МОЛА и поамериканчването искам да споделя и да си призная без бой и юмруци, че преди малко водих малката ми племенница да гледа “Принцесата и жабокът”...и да взехме пуканки и кола...така че...абе..нали .:).
Но въпросното филмче беше много готино...даже го гледах с по-голям интерес от нея....а тя все пак е на 9 :)
Историята е бла бла бла...но вместо жабата да стане красив принц, момата стана жаба....прознавам си вкарали са creative момент в историята ...беше готино :)
И слизайки по ескалатора надолу, аз си мислех за принцесата и жабокът...гледайки детските магазини, които преливат от какви ли не играчки....книжарниците, които са залети от хиляди разновидности на най-различни книжки, химикалки, подвързии, атласи...абе какво ли не...буквално ВСИЧКО..
Закарвайки я в тях отново се препънах в коридора в играчки и в 6-те и вида чанти...за дневно училище, за занималня, за немски, за английски, за гимнастика, за тенис...
Вуйна ми нервно се разкряка, че все пак Йоанна трябва да учи, защото не е приключила с домашните...oh come on…. В Неделя??? В 8 вечерта??? Хора, осъзнайте се , в какъв свят живеем???
Шофирайки към нас ...тъмни студени улици...единствените хора са тези, свити в колите си, бързащи да се приберат на топло и уютно..Изключително анти-приятна обстановка...
Но за сметка на това в моят бонбонест Нисан е топло и готино и мога спокойно да си слушам музика и да си мисля за моето детство...
И ето минавам покрай пазарът Иван Вазов...започвам да броя...бурните 13+...аз и Весела...толкова искахме да сме “popular”…толкова ,че се наливахме с какъв ли не алкохол в градинката на дискотека ЛАС ВЕГАС...после вътре танцувахме, но не си купувахме алкохол,защото вече бяхме прекалили навън, а и имахме пари, колкото за кока кола J 9.00 вечерта...време е да си взимаме якетата от гардеробната и да си тръгваме, защото в 9.30 имаме вечерен час и ако го изпуснем другият петък няма да ни пуснат навън!!! Какъв кошмар, представяте ли си??? О не...
Идва сфетофарът на Южния парк...слизаме надолу с годините...9+...колко пикници сме изяли там...колко километри сме навъртяли с BMX-овете си...ама аз бях важна...защото в 4ти клас ми подариха BMX, a другите го караха на Балканчета...ми да...между другото въпросния BMX все още го пазя , прекалено много спомени таи той...като раклата на моето детсво е...само му изгубих помощните гуми, но те така или иначе бяха само използвани 2-3 пъти...иначе не беше МОДЕРНО :))))
Южният парк...място на какви ли не емоции...няма време на денонощието, по което да не съм се разхождала там, сама или с компания, щастлива или депресирана от факта, че например той не ме е погледнал,а е погледнал нея...или че пак светът не ме разбира...хихих...абе пубертет...какво друго може да се очаква???А слизането в 30 метровите бункери дори не мисля да коментирам :)
Стигаме до “новите блокове” отляво на улицата, срещу пералнята на пари-Бар Калипсо, едно време просто пералня за дрехи..или по нашему -химическо чистене...
Та новите блокове....вече сме на 5+...преди време бяха един изоставен строеж, където момчетата ловяха раци и се опитваха да ни плашат с тях, обаче аз го давах смела и дори се интересувах що за животно е ракът и къде зимува той...:)
Продължаваме нагоре...104то основно училище...на една пътека път от моя блок....какво ли не преживях там...първата ми целувка, която завърши трагично с изгубен чадър...първите мисли за joint-бягане от къщите....поради кошмарния факт, че и на мен и на Весела ни бяха извъртели по една тлъста 2-ка по български език май беше... Голяма драма, голямо нещо
Такам....вече съм пред нас...паркирам се успоредно едвам едвам , въпреки че колата ми е почти с размерите на СМАРТ, нооо много забогатя блока и всеки има по 2-3 коли, а и като добавим милите хора от съседните блокове, които скромно и тихомълком си паркират возилата пред нас, се получава една страхотна комбинация от какви ли не марки, цветове , джанти и регистрационни номера...ама красота ви казвам...истинска красота!:) В такива моменти гордо се чувствам като Христо Стоичков!!!! :)
Ровейки нервно за ключовете в огромната си чанта се спъвам в пейката пред входната врата....пейката на която съм разбивала сърца и са разбивали моето...пейката на която съм чакала какво ли не...от пица , през холна гарнитура, до децата от съседния блок и пощальона за писмо от измерението X….
Пишейки сега този водопад от спомени си мисля, за това което сме имали като деца и това, което Йоанна с нейните 9, 10,11+... години няма да може да усети...а именно играенето на криеница, на стражари и апаши, на пързалянето с шейна зад блока до 10 вечерта, за дългите дни от ваканциите, когато се прибирахме само за по 3 минути, колкото да изядем вече сложеното на масата от усмихнатите ни родители...които въпреки факта, че нямахме мобилни телефони, вярваха в нас и не се притесняваха...и ние никога не ги подведохме в тяхното доверие, въпреки всички дивотии, които сме правили..
Нямахме по 6 чанти за училище, нямахме изборът от магазинте в МОЛА, но имахме свободата да тичаме сами с приятелите си , да си играем на воля, да гоним котки и да кредем череши...имахме ВСИЧКО и аз съм безкрайно щастлива, че отраснах в дни на спокойствие, на миризма на люляк и вкус на доматите биволско сърце, които струваха стотинки на пазара...
Стоейки пред 17 инчовия монитор, който облъчва и без това облъчената ми глава, си мисля как всъщност може би е добра идея да помился какво ще презентирам на project status meeting-a утре сутрин....защото едва ли шефът ми ще се интересува от емоционалното ми състояние на творческо вдъхновение и тоновете хартия, които искам да изпиша тук и сега....
Лека вечер красиво детство...добро утро напудрен капитализъм....
Както и да е...това са смешните подробности от така големите неща...например МОЛА :)
Той е голямо нещо...и повярвайте ми там е пълно с каки, които при мисълта да им се случи нещо като първото ми изречение, са склонни да се самоубият :)
Ххихиих...е има и много готини хора..например тези,които ходят да поамериканчват лапетата си в киното...ЗАДЪЛЖИТЕЛНО с пуканки и кола! Иначе не може! Абсурд!
Та по въпроса за МОЛА и поамериканчването искам да споделя и да си призная без бой и юмруци, че преди малко водих малката ми племенница да гледа “Принцесата и жабокът”...и да взехме пуканки и кола...така че...абе..нали .:).
Но въпросното филмче беше много готино...даже го гледах с по-голям интерес от нея....а тя все пак е на 9 :)
Историята е бла бла бла...но вместо жабата да стане красив принц, момата стана жаба....прознавам си вкарали са creative момент в историята ...беше готино :)
И слизайки по ескалатора надолу, аз си мислех за принцесата и жабокът...гледайки детските магазини, които преливат от какви ли не играчки....книжарниците, които са залети от хиляди разновидности на най-различни книжки, химикалки, подвързии, атласи...абе какво ли не...буквално ВСИЧКО..
Закарвайки я в тях отново се препънах в коридора в играчки и в 6-те и вида чанти...за дневно училище, за занималня, за немски, за английски, за гимнастика, за тенис...
Вуйна ми нервно се разкряка, че все пак Йоанна трябва да учи, защото не е приключила с домашните...oh come on…. В Неделя??? В 8 вечерта??? Хора, осъзнайте се , в какъв свят живеем???
Шофирайки към нас ...тъмни студени улици...единствените хора са тези, свити в колите си, бързащи да се приберат на топло и уютно..Изключително анти-приятна обстановка...
Но за сметка на това в моят бонбонест Нисан е топло и готино и мога спокойно да си слушам музика и да си мисля за моето детство...
И ето минавам покрай пазарът Иван Вазов...започвам да броя...бурните 13+...аз и Весела...толкова искахме да сме “popular”…толкова ,че се наливахме с какъв ли не алкохол в градинката на дискотека ЛАС ВЕГАС...после вътре танцувахме, но не си купувахме алкохол,защото вече бяхме прекалили навън, а и имахме пари, колкото за кока кола J 9.00 вечерта...време е да си взимаме якетата от гардеробната и да си тръгваме, защото в 9.30 имаме вечерен час и ако го изпуснем другият петък няма да ни пуснат навън!!! Какъв кошмар, представяте ли си??? О не...
Идва сфетофарът на Южния парк...слизаме надолу с годините...9+...колко пикници сме изяли там...колко километри сме навъртяли с BMX-овете си...ама аз бях важна...защото в 4ти клас ми подариха BMX, a другите го караха на Балканчета...ми да...между другото въпросния BMX все още го пазя , прекалено много спомени таи той...като раклата на моето детсво е...само му изгубих помощните гуми, но те така или иначе бяха само използвани 2-3 пъти...иначе не беше МОДЕРНО :))))
Южният парк...място на какви ли не емоции...няма време на денонощието, по което да не съм се разхождала там, сама или с компания, щастлива или депресирана от факта, че например той не ме е погледнал,а е погледнал нея...или че пак светът не ме разбира...хихих...абе пубертет...какво друго може да се очаква???А слизането в 30 метровите бункери дори не мисля да коментирам :)
Стигаме до “новите блокове” отляво на улицата, срещу пералнята на пари-Бар Калипсо, едно време просто пералня за дрехи..или по нашему -химическо чистене...
Та новите блокове....вече сме на 5+...преди време бяха един изоставен строеж, където момчетата ловяха раци и се опитваха да ни плашат с тях, обаче аз го давах смела и дори се интересувах що за животно е ракът и къде зимува той...:)
Продължаваме нагоре...104то основно училище...на една пътека път от моя блок....какво ли не преживях там...първата ми целувка, която завърши трагично с изгубен чадър...първите мисли за joint-бягане от къщите....поради кошмарния факт, че и на мен и на Весела ни бяха извъртели по една тлъста 2-ка по български език май беше... Голяма драма, голямо нещо
Такам....вече съм пред нас...паркирам се успоредно едвам едвам , въпреки че колата ми е почти с размерите на СМАРТ, нооо много забогатя блока и всеки има по 2-3 коли, а и като добавим милите хора от съседните блокове, които скромно и тихомълком си паркират возилата пред нас, се получава една страхотна комбинация от какви ли не марки, цветове , джанти и регистрационни номера...ама красота ви казвам...истинска красота!:) В такива моменти гордо се чувствам като Христо Стоичков!!!! :)
Ровейки нервно за ключовете в огромната си чанта се спъвам в пейката пред входната врата....пейката на която съм разбивала сърца и са разбивали моето...пейката на която съм чакала какво ли не...от пица , през холна гарнитура, до децата от съседния блок и пощальона за писмо от измерението X….
Пишейки сега този водопад от спомени си мисля, за това което сме имали като деца и това, което Йоанна с нейните 9, 10,11+... години няма да може да усети...а именно играенето на криеница, на стражари и апаши, на пързалянето с шейна зад блока до 10 вечерта, за дългите дни от ваканциите, когато се прибирахме само за по 3 минути, колкото да изядем вече сложеното на масата от усмихнатите ни родители...които въпреки факта, че нямахме мобилни телефони, вярваха в нас и не се притесняваха...и ние никога не ги подведохме в тяхното доверие, въпреки всички дивотии, които сме правили..
Нямахме по 6 чанти за училище, нямахме изборът от магазинте в МОЛА, но имахме свободата да тичаме сами с приятелите си , да си играем на воля, да гоним котки и да кредем череши...имахме ВСИЧКО и аз съм безкрайно щастлива, че отраснах в дни на спокойствие, на миризма на люляк и вкус на доматите биволско сърце, които струваха стотинки на пазара...
Стоейки пред 17 инчовия монитор, който облъчва и без това облъчената ми глава, си мисля как всъщност може би е добра идея да помился какво ще презентирам на project status meeting-a утре сутрин....защото едва ли шефът ми ще се интересува от емоционалното ми състояние на творческо вдъхновение и тоновете хартия, които искам да изпиша тук и сега....
Лека вечер красиво детство...добро утро напудрен капитализъм....
Здравейте и от мен!
Хай ал,:)
Поредната блогерка...много станаха нали?
Уел...не си длъжен да го четеш наистина ...
такаааааа..
Ами накратко за мен и моята идея са направя блог..
От малка си знам, че мога и обичам 2 неща...да свиря на пиано и да пия вино :)
Това с писането дойде малко по-късно в съзнателния ми живот..примерно към 4-5 клас с едно есе за "Животът на една звезда"...ама звезда не като тези от списание Блясък с екстеншъните по косите и скъпите коли, които ние гледаме жадно по списанията...ами звезда като онова романтично понятие от небето, което стоим и зяпаме тъпо и неразбиращо, обикновено като сме влюбени или с чаша вино ...или като сме отчаяно самотни и се опитване да различим някакви отговори там на небето...ама тз...няма ги бе???
Относно пианото...амии...аз не мога да свиря...обачееее винаги ми е било мечта...и не знам защо, но имам някакво усещане, че бих се справила прилично добре с тази задача...и може би страхът, че това не е случаят, ме е спирало досега да се завлека до кварталното читалище и да хвана някоя застаряваща, симпатична леля с очила да ме въведе в тайните на музиката...
Ще го направя един ден...наистина ...и няма нищо, което да ме разтопи , освен музиката на пиано...така че ако сте решили да ме сваляте това е начинът...;)))
Секунда да отида погледна зеленият фасул, който готвя....(1,2,3.....30)..тук съм...споменах ли ,че не мога да готвя? Важно е желанието...ще кажат хората....да ама като го няма и него??? Какво се получава...сега ще ви кажа...получава се една прегладняла Милена, която гледа свирепо книгата на Чолчева и се чуди какво да скалъпи с подръчни средства не за друго,ами заради небрежния факт, че навън е минус 10 някъде и идеята да ходя до магазина не ми изглежда особено привлекателна..
Така.... Искам да кажа, че нямам конкретна цел с този блог...като начало ще създам секции, където ще сложа така малка част от така наречените ми "есета без имена"...моето си творчество, родено от понякога болния ми мозък, което може би е отразявало моментите на емоционален срив...защото рядко пиша есета без име,когато съм щастлива....и може би затова броят им е толкова малък хихихих ;))))
Хайде стига като за първи ден...Обещавам като си намирам интересни теми да споделям с вас....Слънчев ден желая другарю, от другата страна на монитора, който и да си ти :))))
Поредната блогерка...много станаха нали?
Уел...не си длъжен да го четеш наистина ...
такаааааа..
Ами накратко за мен и моята идея са направя блог..
От малка си знам, че мога и обичам 2 неща...да свиря на пиано и да пия вино :)
Това с писането дойде малко по-късно в съзнателния ми живот..примерно към 4-5 клас с едно есе за "Животът на една звезда"...ама звезда не като тези от списание Блясък с екстеншъните по косите и скъпите коли, които ние гледаме жадно по списанията...ами звезда като онова романтично понятие от небето, което стоим и зяпаме тъпо и неразбиращо, обикновено като сме влюбени или с чаша вино ...или като сме отчаяно самотни и се опитване да различим някакви отговори там на небето...ама тз...няма ги бе???
Относно пианото...амии...аз не мога да свиря...обачееее винаги ми е било мечта...и не знам защо, но имам някакво усещане, че бих се справила прилично добре с тази задача...и може би страхът, че това не е случаят, ме е спирало досега да се завлека до кварталното читалище и да хвана някоя застаряваща, симпатична леля с очила да ме въведе в тайните на музиката...
Ще го направя един ден...наистина ...и няма нищо, което да ме разтопи , освен музиката на пиано...така че ако сте решили да ме сваляте това е начинът...;)))
Секунда да отида погледна зеленият фасул, който готвя....(1,2,3.....30)..тук съм...споменах ли ,че не мога да готвя? Важно е желанието...ще кажат хората....да ама като го няма и него??? Какво се получава...сега ще ви кажа...получава се една прегладняла Милена, която гледа свирепо книгата на Чолчева и се чуди какво да скалъпи с подръчни средства не за друго,ами заради небрежния факт, че навън е минус 10 някъде и идеята да ходя до магазина не ми изглежда особено привлекателна..
Така.... Искам да кажа, че нямам конкретна цел с този блог...като начало ще създам секции, където ще сложа така малка част от така наречените ми "есета без имена"...моето си творчество, родено от понякога болния ми мозък, което може би е отразявало моментите на емоционален срив...защото рядко пиша есета без име,когато съм щастлива....и може би затова броят им е толкова малък хихихих ;))))
Хайде стига като за първи ден...Обещавам като си намирам интересни теми да споделям с вас....Слънчев ден желая другарю, от другата страна на монитора, който и да си ти :))))
Абонамент за:
Коментари (Atom)