Красиво е...двете свещи образуват живи картини по моят така прясно боядисан таван, а леката музика събужда в мен силата на емоцията, пробождайки болезнено картината на вечност...
И въпреки красотата на този момент черни мисли се сливат с главата и огън пръска заразата бяла...и ето какво виждат очите затворени...
***
Изгореният прозорец издуха и последната останала бяла песъчинка от повърхността си...споменът за огъня се скри в мъката на ръждясалото дърво, а картината на болест проклинаше истината за водата...
Газовата лампа грееше с последни сили мислите на сивият човек...“красиво е“...шептеше на ум той, като че уплашен от силата на съзнанието си да превръща мислите в реалност...
Затворен в черупката на изпокъсаните си от работа дрехи, той сънуваше зелените поляни, където душата танцуваше и страдаше с полъха на вятъра, който пееше със силата на славея в нощта...Кафевите рамена, груби и болни, носеха отпечатъка на живот бежизнен, белязан с кръста на хората...
А те са там...тичайки към последният влак на вечността, блъскайки се в тълпата на своята заблуда, те се спъват и умират в излъганите си надежди...
***
И продължавам аз да си играя с пламъкът красив....а гледа ме той оттам и като че нашепва...ние скоро ще изгаснем...а струваше ли си да светим?
