Щастие за теб, щастие за мен

Когато пиша искам просто да остана сама с малката слаба лампа, красивата музика, която да звучи нежно през остарелите слушалки и мислите на неделният слънчев ден.

Чашата с вода стои пред мен, нотите се разливат в мозъка и образуват преплетени думи, които търсят правилната кука, за да създадат така желаната и сигурна посока на поредната, но специална мозайка от чувства.

Мисля си…блъскаме се да измисляме начини, които да ни направят щастливи, градим кухата кула на мечтаният живот, описан в тези така красиви приказки и тези така фалишиви филми, не искаме да знаем повече, защото вече сме достатъчно големи, за да оценяваме живота и неговите ъгли, заоблени от красивите лъжи на тези, от които зависим...колко тъжно...

...

Знаете ли, че така често споменаваната лампа е във формата на крушка…малка,скромна, евтина, но крайно мила и симпатична с нежната светлина, която отделя. Влюбих се в нея, в момента, в който я видях да седи самотна на рафта на един от огромните хипермаркети, които правят щастливи стотици хора всеки де...включително и мен, през онази гореща и потна събота миналото лято.

Обичам да пиша за светлината...за лампата и красивите нощни пейзажи, които гледам през прозореца на хубаво сгрятата ми стая.

И там някъде си мисля за щаститето и за черният параграф малко по-нагоре.

Преди малко Мая ме пита дали всеки щастието е реалност? Явно тази вечер поставихме философското начало с Faith No More в колата, както и с ругатните които излезнаха от иначе възпитаната ми уста, по пътя обратно от така щастливият мол.

Та, реалност ли е щастието...или просто функция на побърканите ни хормони?

Аз истински отричам заблудата на хората, че щастието се търси, намира, заслужава, получава, обещава и всичките производни на тези думи.

Щастието е едно малко чувство, което кара сърцето ни да пусне една идея повече кръв, за да зачерви усмихнатото лице, и когато затворим очи, да усещаме нежият полъх на онзи вятър, който гали лицето ни с красивите нотки на спокойствието.

Щастието е в това, да повярваш в себе си, да избереш една посока, пък макар и грешна, да не съжаляваш, а просто да се усмихнеш, да махнеш с ръка, да изпсуваш, а после да пиеш една ракия с любимите си хора и да се смееш на миналото, радвайки се на настоящето и имайки вяра в бъдещето.

Но колкото и дефиниции да има, щастието си остава онази формула, чиято съставка е различна за всеки един от нас. Онзи шейк със сладолед, чиято фунийка има различен вкус, а добавките зависят от настроението.

Грешно е да определяме щастието...да му слагаме рамки, граници, да го украсяваме с гирлянди, бижута, шапки и тонове грим...

То е онова срамежливо малко нещо, което върви за ръка с оригиналът и се прокрадва скришом по лицата ни, веднага щом свалим поглед от огледалото, където повечето от нас виждат само копието...

А какво е щастието за мен? Ами то е истински различно във всеки един момент... ако сега е удоволствието от писането и красивата музика...то само след 10 минути ще е в мислите ми, където ще бъда с любимите хора.

Лека нощ!

Зараза

Красиво е...двете свещи образуват живи картини по моят така прясно боядисан таван, а леката музика събужда в мен силата на емоцията, пробождайки болезнено картината на вечност...

И въпреки красотата на този момент черни мисли се сливат с главата и огън пръска заразата бяла...и ето какво виждат очите затворени...

***
Изгореният прозорец издуха и последната останала бяла песъчинка от повърхността си...споменът за огъня се скри в мъката на ръждясалото дърво, а картината на болест проклинаше истината за водата...

Газовата лампа грееше с последни сили мислите на сивият човек...“красиво е“...шептеше на ум той, като че уплашен от силата на съзнанието си да превръща мислите в реалност...

Затворен в черупката на изпокъсаните си от работа дрехи, той сънуваше зелените поляни, където душата танцуваше и страдаше с полъха на вятъра, който пееше със силата на славея в нощта...Кафевите рамена, груби и болни, носеха отпечатъка на живот бежизнен, белязан с кръста на хората...

А те са там...тичайки към последният влак на вечността, блъскайки се в тълпата на своята заблуда, те се спъват и умират в излъганите си надежди...

***

И продължавам аз да си играя с пламъкът красив....а гледа ме той оттам и като че нашепва...ние скоро ще изгаснем...а струваше ли си да светим?