Коледа!
***
Мънички снежинки образуваха картина на прозореца и, а болната светлина на стаята отразяваше това, което гореше в нейната душа...
Чайникът свистеше толкова силно, като че крещеше безсилен срещу горещият ад под неговата земя...а водата бълваше мехури и образуваше венец от болка под мръсния и стар котлон...
Тя стана от продъненото белезникаво канапе и завлачи уморените си крака към кухнята, където крясъците на чайникът бяха станали болезнено нетърпими...
Халатът и обираше с с месеци натрупалият се прах, а ръцете и се подпираха бавно на изпочупените мебели, покрити с останки от вчерашни списания...
Тя се казваше Пи и преди три месеца навърши 29 години.
***
- Хей, какво ще правиш довечера?
- Хехе...ами ще работя!
- Е хайде да намерим малко време... ще гледаме онази готина комедия, а после може да хапнем и да се разходим, не съм те виждал от няколко дена!!!
- Хубаво, стига да успея да свърша навреме и да успея да стигна до нас...че с тия задръствания...
- Ок, ще ти звънна към шест. Липсваш ми...
- Трябва да затварям, влизам в среща.
***
В грозният апартамент вече беше тихо, чайникът лежеше захвърлен до пълната мивка, а Пи се влачеше обратно към ръждясалата дръжка на вратата на хола с чаша измит чай в изоставената си ръка...
***
В шест часът телефонът й звънна, беше той. “Уф, точно сега ли”, помисли си тя, “Имам да се готвя за тази презентация, все пак регионалните мениджъри ще са там и е много важна за мен, а той ще разбере...както не сме се виждали четири дена, още ден два няма да са фатални”...”Ало, Го, здравей, ами виж, няма да мога днес, защото се сетих, че утре следобяд имам една важна презентация, която не съм подготвила...айде ще го оставим за петък, ок?"
Тя и Го бяха заедно повече от четири години, точно откакто тя завърши с отличие и животът и пое по предвидимият път на една млада и амбициозна жена, болна при мисълта за кариера и кариера.
С годините Го се превърна в ненужната и понякога досадна частица, която искаше от нея просто да се усмихва и ходи на разходки и кино и какви ли не още глупости.
***
Пи се спря и погледна към краката си. Пръстите и, чийито нокти трудно се различаваха на фона на изрезките от вестници, в които тя газеще от година насам, затрепериха като че треска разтърси омършавялото и самотно тяло.
До нея достигна далечен звук, част от извратено-красивата музика на Шопен.
Тя падна на пода и започна сама да гали сплетената по принуда кафява коса, а черни сълзи потекоха от сивите очи.
Всяка нота забиваше острия си тон в предалото се на мъката сърце, в което дори кръвта беше спряла да се движи...
***
Го шофираше бесен. Хвърли телефонът си и със сълзи на очите намрази животът.
В този момент мъгла падна над душата.
На централна улица служебна кола се беше врязала в дърво, а нечия душа пътуваше с еднопосочен билет.
***
Пи намери сили да се изправи и да продължи към ръждясалата дръжка...картината на болка продължаваше да рисува фигурите на мъка в разшядената и душа.
Пи беше израстнала сама и винаги бе мечтала да има топъл дом и мило семейство, да намери щастието, независимо къде и с колко.
Спечелената и стипендия по-късно обаче, направи от нея една корава жена, чиито дом се превърна офиса, а юношеските мечти бяха захвърлени на рафта като забравени и смешни...
***
Секунда по-късно тя получи ново съобщение на телефонът си “Оттук нататък си сама. Успех на презентацията.”
”Оф Го, стига с тия простотии”, помисли си тя."Няма да му се обаждам сега, ще го изчакам да му мине ден два и пак ще сме ок. Ааааа....щях да забравя да направя ония таблици...ужас".
***
Пи погледна в огледалото. Образът на омраза се бе пропил във всяка частица на 29 годишната кожа....тя мразеше домът си, хората, въздуха, водата. Мразеше себе си.
***
Осем вечерта..сряда...края на работния ден беше белязан с онова телефонно обаждане, което уби всичко в нея.
***
Пи отвори чекмеджето...взе с треперещите си пръсти мръсната спринцовка, разтвори от вълшебната течност, която вените и разнесоха с танц из изтощеното от сълзи тяло...
Свличайки се на пода, тя се опита да погали цветята, които изведнъж изпълниха грозната стая...бяха като тези, които Го беше набрал от градината на съседите.
Напред по пътеката от цветя Пи видя малко вирче, където сърничка пиеше вода, а слънцето така красиво галеше нежната козина на животинчето...
Зад храст от рози се откриваше зелена поляна, където на постлано одеало лежеше Го и духаше глухарчета ...
Пи стоеше вцепенена...тя се усмихна...и отново...затича се към Го и падна, крещейки от щастие, върху одеалото от детелини.
***
В утрешните вестници едно от заглавията щеше да гласи “ Млада жена намерена мъртва в дома си. Вероятната причина за смъртта е срвъхдоза хероин. Не се съобщава за близки на починалата”.
***
Весела Коледа!
Няма коментари:
Публикуване на коментар