Лека вечер красиво детство...Добро утро напудрен капитализъм....

Изключително анти-полезно е да е студено навън...цял ден съм вкъщи, чудя се какво да ям...и най-лошото е,че си намирам...после ходи обяснявай как ти всъщност не ядеш, но виждаш ли колко странно...дебелееш???

Както и да е...това са смешните подробности от така големите неща...например МОЛА :)

Той е голямо нещо...и повярвайте ми там е пълно с каки, които при мисълта да им се случи нещо като първото ми изречение, са склонни да се самоубият :)

Ххихиих...е има и много готини хора..например тези,които ходят да поамериканчват лапетата си в киното...ЗАДЪЛЖИТЕЛНО с пуканки и кола! Иначе не може! Абсурд!

Та по въпроса за МОЛА и поамериканчването искам да споделя и да си призная без бой и юмруци, че преди малко водих малката ми племенница да гледа “Принцесата и жабокът”...и да взехме пуканки и кола...така че...абе..нали .:).

Но въпросното филмче беше много готино...даже го гледах с по-голям интерес от нея....а тя все пак е на 9 :)
Историята е бла бла бла...но вместо жабата да стане красив принц, момата стана жаба....прознавам си вкарали са creative момент в историята ...беше готино :)

И слизайки по ескалатора надолу, аз си мислех за принцесата и жабокът...гледайки детските магазини, които преливат от какви ли не играчки....книжарниците, които са залети от хиляди разновидности на най-различни книжки, химикалки, подвързии, атласи...абе какво ли не...буквално ВСИЧКО..

Закарвайки я в тях отново се препънах в коридора в играчки и в 6-те и вида чанти...за дневно училище, за занималня, за немски, за английски, за гимнастика, за тенис...

Вуйна ми нервно се разкряка, че все пак Йоанна трябва да учи, защото не е приключила с домашните...oh come on…. В Неделя??? В 8 вечерта??? Хора, осъзнайте се , в какъв свят живеем???

Шофирайки към нас ...тъмни студени улици...единствените хора са тези, свити в колите си, бързащи да се приберат на топло и уютно..Изключително анти-приятна обстановка...
Но за сметка на това в моят бонбонест Нисан е топло и готино и мога спокойно да си слушам музика и да си мисля за моето детство...

И ето минавам покрай пазарът Иван Вазов...започвам да броя...бурните 13+...аз и Весела...толкова искахме да сме “popular”…толкова ,че се наливахме с какъв ли не алкохол в градинката на дискотека ЛАС ВЕГАС...после вътре танцувахме, но не си купувахме алкохол,защото вече бяхме прекалили навън, а и имахме пари, колкото за кока кола J 9.00 вечерта...време е да си взимаме якетата от гардеробната и да си тръгваме, защото в 9.30 имаме вечерен час и ако го изпуснем другият петък няма да ни пуснат навън!!! Какъв кошмар, представяте ли си??? О не...

Идва сфетофарът на Южния парк...слизаме надолу с годините...9+...колко пикници сме изяли там...колко километри сме навъртяли с BMX-овете си...ама аз бях важна...защото в 4ти клас ми подариха BMX, a другите го караха на Балканчета...ми да...между другото въпросния BMX все още го пазя , прекалено много спомени таи той...като раклата на моето детсво е...само му изгубих помощните гуми, но те така или иначе бяха само използвани 2-3 пъти...иначе не беше МОДЕРНО :))))

Южният парк...място на какви ли не емоции...няма време на денонощието, по което да не съм се разхождала там, сама или с компания, щастлива или депресирана от факта, че например той не ме е погледнал,а е погледнал нея...или че пак светът не ме разбира...хихих...абе пубертет...какво друго може да се очаква???А слизането в 30 метровите бункери дори не мисля да коментирам :)

Стигаме до “новите блокове” отляво на улицата, срещу пералнята на пари-Бар Калипсо, едно време просто пералня за дрехи..или по нашему -химическо чистене...

Та новите блокове....вече сме на 5+...преди време бяха един изоставен строеж, където момчетата ловяха раци и се опитваха да ни плашат с тях, обаче аз го давах смела и дори се интересувах що за животно е ракът и къде зимува той...:)

Продължаваме нагоре...104то основно училище...на една пътека път от моя блок....какво ли не преживях там...първата ми целувка, която завърши трагично с изгубен чадър...първите мисли за joint-бягане от къщите....поради кошмарния факт, че и на мен и на Весела ни бяха извъртели по една тлъста 2-ка по български език май беше... Голяма драма, голямо нещо

Такам....вече съм пред нас...паркирам се успоредно едвам едвам , въпреки че колата ми е почти с размерите на СМАРТ, нооо много забогатя блока и всеки има по 2-3 коли, а и като добавим милите хора от съседните блокове, които скромно и тихомълком си паркират возилата пред нас, се получава една страхотна комбинация от какви ли не марки, цветове , джанти и регистрационни номера...ама красота ви казвам...истинска красота!:) В такива моменти гордо се чувствам като Христо Стоичков!!!! :)

Ровейки нервно за ключовете в огромната си чанта се спъвам в пейката пред входната врата....пейката на която съм разбивала сърца и са разбивали моето...пейката на която съм чакала какво ли не...от пица , през холна гарнитура, до децата от съседния блок и пощальона за писмо от измерението X….

Пишейки сега този водопад от спомени си мисля, за това което сме имали като деца и това, което Йоанна с нейните 9, 10,11+... години няма да може да усети...а именно играенето на криеница, на стражари и апаши, на пързалянето с шейна зад блока до 10 вечерта, за дългите дни от ваканциите, когато се прибирахме само за по 3 минути, колкото да изядем вече сложеното на масата от усмихнатите ни родители...които въпреки факта, че нямахме мобилни телефони, вярваха в нас и не се притесняваха...и ние никога не ги подведохме в тяхното доверие, въпреки всички дивотии, които сме правили..

Нямахме по 6 чанти за училище, нямахме изборът от магазинте в МОЛА, но имахме свободата да тичаме сами с приятелите си , да си играем на воля, да гоним котки и да кредем череши...имахме ВСИЧКО и аз съм безкрайно щастлива, че отраснах в дни на спокойствие, на миризма на люляк и вкус на доматите биволско сърце, които струваха стотинки на пазара...
Стоейки пред 17 инчовия монитор, който облъчва и без това облъчената ми глава, си мисля как всъщност може би е добра идея да помился какво ще презентирам на project status meeting-a утре сутрин....защото едва ли шефът ми ще се интересува от емоционалното ми състояние на творческо вдъхновение и тоновете хартия, които искам да изпиша тук и сега....

Лека вечер красиво детство...добро утро напудрен капитализъм....