Реших да споделя моите размишления върху темата, която един мой любим колега и приятел ми беше хвърлил за feedback..а именно „За кого се отнасят етичните норми” (Ники,на-вероятно това ще ти е познато...:)))))
Етично ли е да прекарваме по 10 часа затворени в едно помещение и стоящи пред светещи кутии,които убиват малко по –малко и без това изтормозените ни от мръсното и сиво ежедневие тела.
Етично ли е да крещим и обиждаме най-близките си хора,само защото сме имали лош ден .
Етично ли е да не можем да стигнем спокойни до някоя точка ,защото през това време сме станали жертва на поредната лоша дума от някой съгражданин, към който сме засилили колата си,за да избегнем сблъсъкът, с така зейналата огромна дупка,която стои там откакто се помним и поглъща гуми ,здраве и нерви.
От написаното по-горе някой средностатистически обитател, на която и да е държава би си извадил извода, че това са мисли на човек ,намразил обстановката, в която живее , сърдит и пречупен на две...
Но не е така...аз съм едно усмихнато момиче, което спазва етичните норми в обществото...тези,които са приети за нормални и задължителни., а именно- ям месо, късам цветя, не посещавам често гроба на починалите си роднини, изхвърлям снимки в пристъп на емоционален дистрес, обиждам хора на база на културата и цвета на кожата им...
Ние сме родени и закърмени с много неща. Познаваме вкуса на доброто ,на лошото, на лъжата, на истината, на въздуха, на огъня..Става ни хубаво при мисълта за топла и приятна вечеря с месо и марули...нали така? А колко са хората,които се замислят...аз ям същество,което е тичало и е дишало от въздуха,който пълни моите дробове....аз ям цвете,което е гледало към слънцето и е попивало от водата, която кара моята кръв да се движи...
Тези хора, скъпи ми читателю, ги няма...
Етиката е утопия...винаги ще има дискриминация ,винаги ще има причиняващи страдание и страдащи...винаги ще има даващи щастие и щастливи....винаги ще има здрави и болни, живи и мъртви, усмихнати и тъжни...
Истината е в баланса....ин и ян...
Никога няма да спрем да ядем месо, да обиждаме, да поругаваме и да правим неща, от които всъщност няма да сме щастливи и дори ще се срамуваме. Никога нняама да престанем и да вършим добри дела...да се обединяваме и да желаем по-добро бъдеще.
Най-важно е себеосъзнаването и промяната....защото дълбоко във всеки от един от нас е заложено по нещо уникално и красиво, което изкарвайки на повърхността би променило много животи.
Балансът е важен и няма как да си винаги морален и перфектен, невъзможно е.. ама за да знаеш около какво балансираш нали трябва да има опорни точки.. че иначе нормално и етично се смесват...
ОтговорИзтриванеА те вероятно не са едно и също.. :)