неделя, 24 януари 2010 г.

Здравейте и от мен!

Хай ал,:)

Поредната блогерка...много станаха нали?

Уел...не си длъжен да го четеш наистина ...

такаааааа..

Ами накратко за мен и моята идея са направя блог..

От малка си знам, че мога и обичам 2 неща...да свиря на пиано и да пия вино :)

Това с писането дойде малко по-късно в съзнателния ми живот..примерно към 4-5 клас с едно есе за "Животът на една звезда"...ама звезда не като тези от списание Блясък с екстеншъните по косите и скъпите коли, които ние гледаме жадно по списанията...ами звезда като онова романтично понятие от небето, което стоим и зяпаме тъпо и неразбиращо, обикновено като сме влюбени или с чаша вино ...или като сме отчаяно самотни и се опитване да различим някакви отговори там на небето...ама тз...няма ги бе???

Относно пианото...амии...аз не мога да свиря...обачееее винаги ми е било мечта...и не знам защо, но имам някакво усещане, че бих се справила прилично добре с тази задача...и може би страхът, че това не е случаят, ме е спирало досега да се завлека до кварталното читалище и да хвана някоя застаряваща, симпатична леля с очила да ме въведе в тайните на музиката...
Ще го направя един ден...наистина ...и няма нищо, което да ме разтопи , освен музиката на пиано...така че ако сте решили да ме сваляте това е начинът...;)))


Секунда да отида погледна зеленият фасул, който готвя....(1,2,3.....30)..тук съм...споменах ли ,че не мога да готвя? Важно е желанието...ще кажат хората....да ама като го няма и него??? Какво се получава...сега ще ви кажа...получава се една прегладняла Милена, която гледа свирепо книгата на Чолчева и се чуди какво да скалъпи с подръчни средства не за друго,ами заради небрежния факт, че навън е минус 10 някъде и идеята да ходя до магазина не ми изглежда особено привлекателна..

Така.... Искам да кажа, че нямам конкретна цел с този блог...като начало ще създам секции, където ще сложа така малка част от така наречените ми "есета без имена"...моето си творчество, родено от понякога болния ми мозък, което може би е отразявало моментите на емоционален срив...защото рядко пиша есета без име,когато съм щастлива....и може би затова броят им е толкова малък хихихих ;))))


Хайде стига като за първи ден...Обещавам като си намирам интересни теми да споделям с вас....Слънчев ден желая другарю, от другата страна на монитора, който и да си ти :))))

1 коментар:

  1. Благодаря за слънчевия ден, от мен една лунна нощ :)

    отивам да чета есета :)

    ОтговорИзтриване