И какво...изчезнах за света и работата си за цели 10 дена...почивка? Време за размисъл... Я да видим?
Понякога си мисля какво трябва да преминат хората, за да намерят себе си и това, което обичат...
Спомняте ли си, когато преди време работехте на онази работа...първата в живота ви...точно бяхте завършили университет и единственото, което имахте в ръцете си беше дипломата, за която така се бяхте постарали цели 4 години...и неопетненото желание и мотивация на един 23 годишен младеж...
Интервюто....искахте всичко да е перфектно...точно като по учебниците...
Появи се онзи излъскан господин...40+? Врял, кипял със сигурност...говореше ви с увереността на човек, постигнал всичко...или може би почти всичко...гледахте го със страхопочитание ...с респект и надежда...
Той ви питаше толкова неща....отговор имахте само на някои...на други просто се усмихвахте чаровно, като че вчера сте слезнали от студентската скамейка....хехе...ама какво си мислите ...вие наистина вчера заверихте книжката си...
И онзи резултат на държавния изпит...шшшштттт тихо...сега това не е важно...
Всички сме минали през това, нали? И каква е равносметката няколко години по-късно....а каква ли ще бъде тя доста повече години по-късно?
Дали все още се явяваме на интервюта със същата наивност...със същите емоции и мисли...дали въобще се явяваме на такива или вече заели що годе добър пост с прилична заплата ние слагаме омеколител в пералнята и я пускаме на висок градус, за да не мислим, за моментите, които изпускаме, тези които подминаваме и компромистие, които правим с живота си само на 26...
Повечето от нас искат след 20 години да са на мястото на този господин с красивият скъп костюм , строгият поглед и премерената усмивка,който разписва визитката си с химикалка, която струва, колкото 6 месечната ви младежка издръжка...
А какво ли иска той? Дали зад скъпата обвивка не стои един изморен човек, който си мечтае да е на ваше място? Да бъде млад и свободен...да може да си позволи грешки...бутилка фалшива водка, която да пие в градинката пред блока... среднощни събирания с лудата компания....
Спомняш ли си? Като тези, които правихме в 12 вечерта...с колата и до Банско...на разходка или за сърми...а навръщане в тъмната гора си пускахме саундтрака на Туйн Пийкс..и уплашени си разказвахме страхотии и крещяхме..а после се смеехме и прегръщахме.....да и ние все още можем да го правим....а той не...помисли за това...
Ние все още можем да сменяме работа, да ходим по интервюта да се караме с нашите, защото не сме си изчистили стаята или защото сме надули музиката....и това се счита за нормално....а той не може...за него не е нормално...
И той го осъзнава...
Драги ми читателю от другата страна на светещата кутия,
Пиша тук сега , на фона на любимата си музика, светнатата лампа и без свещи....защото знам, че съм млада и не трябва да разрешавам на човекът отсреща да ме прави като него...опетнен, остарял и недоволен.. И защо вместо да ни подкрепят по пътят ни нагоре, искат да ни спрат, ограничат и направят бледо подобие на изтърканата си същност..
Ужас...това звучи доста отчаяно нали? Понякога се плаша, защото действително мисля за отчаянието...но в такива моменти поглеждам в огледалото...а там ме гледа едно младо момиче и с усмивка ме кара да се засрамя...поглеждам и навън, а там слънцето грее и напомня на всеки един от нас, че днешният ден утре няма да го има, а с него и възможността да сме щастливи и млади...
А вие? Слагате ли прах за пране и пускате ли пералнята на 60 градуса, за да убиете свободните мисли, потънали в мечти за бъдещето?
Аз не...и много скоро ще се разбере :)))
Хайде лека вечер!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар