до ми сол...

уроците по пиано са хубаво нещо...пианото е красив инструмент...а какво ще кажеш за цигулката? Този звук, който издава...тоновете, които летят заедно с ятото спомени ... о да...а сълзите и вдъхновението, които напират...и те са там...родени от красивите ноти и начина, по който един, двама или трима гениални хора са ги съединили...

Съединението...нека си поговорим за него...и може би датата е перфектна...септември 6...княжество България и Източна Румелия...града е Пловдив...преди 125 години...125...

За съжаление не съм добра по българска история и ще ви спестя изровените от google факти, които вярвам и сами можете да намерите с не повече от 1 изречение и 2 клика...

За колко вида съединения можем да се сетим сега? На мен първото нещо, което ми дойде на ум беше чаша вода, като тази, която използва майка ми, когато прави кекс (не обичам кекс, но обичам сместа, която се получава, когато се разбъркат всички съставки). Чашата е около 200 мл, с изрисувана в кафяво и бяло катедрала някъде из Прага и задължителния надпис...Czech Republic, която домъкнах от едно състезание по дебати в далечната 2001 година.
Та за водата и олиото...получава се едно такова неопределено нещо, на което обаче определено нещо друго не му е наред :) А именно връзката...когато обаче добавим в тази смес яйца, брашно, мая, кисело мляко и ванилия, нещата придобиват съвсем друг вид, нали?

Сложени на 220 градуса, изпечени за около 30 минути и поръсени с пудра захар, те карат една голяма част от хората да изпитат удоволствието от хубавия мирис, вкусната храна и насладата от усещането за ситост.

И след всичко изброено, ние бихме могли да кажем, че кекса е вид съединение, нали? Съединене на съставки, които на пръв поглед изглеждат несъвместими...

Ами в магазина...онази дреха..май беше панталон...бяхте убедени, че няма как да ви стои добре, но в крайна сметка изморени от безкрайното обикаляне по така бедните магазини си казахте...ох,ок..последна проба и се прибирам, за да гледам последния епизод, от турския сериал ( който всъщност вие не гледате, но нали е последен епизод, няма как). И обличайки синият панталон с размер, който дори не мислите за своя, вие всъщност намирате любимият си за следващата година син панталон! В петък, в 7 часът! Не може да бъде!

А какво ще кажете за барът, който така старателно отбягвахте цели 2 години, (без причина, просто си бяхте втълпили,че не е вашето място) В крайна сметка в онзи четвъртък незнайно как се озовахте там с тайфата си луди приятели, пяхте, пихте и се веселихте до ранни зори...няма значение, че в петък в 10 сутринта имахте презентация. Та въпросният бар стана THE BAR, а споменът за онази вечер там остана дълги години да топли сутрешните петъчни презентации.

Момчето, с което се запознахте по възможно най-безумният начин, и когото обикнахте така лудо, както нито един нито два животът ще са достатъчни, за да го забравите....тогава си казахте...този грубиян? Дано не го видя никога повече...А на следващата сутрин се оказа, че всъщност ще работите заедно и комбинацията се превърна в повече от перфектна..

Зелените на външен вид домати, които бяха най-вкусните, които някога сте опитвали...особено примесени с чушки, сирене и чубрица...ммм

и още и още и още....съединения...

Чудейки се какъв край да сложа на това неопределено изливане на мисли, аз слушам буда бар, гледам една незапалена свещ и съм опънала краката си под синьо-зелената завивка, която купихме миналата зима от едно китно, малко магазинче за българско бельо. Продавачката беше много мила, усмихната и разговорлива.

Беше студен ден, мисля ноември или декември...нямахме намерение да пазаруваме, още повече завивики...

Женското любопитство обаче надделя в мен и ние от пред винтрината се озовахме вътре уж да "разгледаме" :)

Година по-късно аз се връщам там, за да си купувам шарени чаршафи, хавлии и за да видя усмихнатата дама, която направи сместа така истинска и вкусна.


Ок, какво се опитах да споделя с вас в това средно подългост и огромно по дълбочина писание...

Окото лъже...ръката мами...страхът лишава...

Опитай се да отключиш онези съставки, които стоят складирани някъде там. А рецептата? О, тя е пред очите ти...просто ги затвори, за да я усетиш...

Лека нощ