Ода за септичната яма ( Написана от Сабин и Милена един хубав летен ден през месец Септември 2010)

(простотия до шия)

На свежата черна полянка,

в облак от думи прогнили,

вирее вечният дъб,

скован с одеало от сливи.

На свежата черна полянка,

една мравка хвърляше сянка,

а бръмбар щастлив се вееше бавно,

и смучеше славно мартинито гадно.

Мартинито гадно в бутилка прохладно,

и сламка съдрана в чаша насрана,

от слон напикана и мравка засмяна.

О, бръмбарю славен, и ти мравко голяма,

трябва ли вам двама тъй често да виждам в септичната яма?

В септичната яма вий двама,

в септичната яма, ах ваш’та мама!

:)