Browse-вайки различни обяви за работа днес попаднах на една, където условието е да бъдеш различен и да го докажеш чрез есе на тема "Изкуството да бъдеш различен"...смятам доста скучно :)
Веднага си представям лицето на онази девойка от клуб Дебати, която с нейните 24 години изглеждаше и се държеше като говорителката на някое прашно министерство, скрила големите си амбиции под лилава блуза, сива пола (една педя под коляното), строго прибрана коса и консервативни рамки на очилата...
И ето именно тази девойка се страхува да бъде различна...тя прави впечатление със 'сложните' клиширани и до болка познати изрази от типа...животът не се мери по броя вдишвания, а по моментите, които спират дъха ни и тн...damn, so boring
Но аз се радвам, защото с моите раирани чорапи и две опашки, аз не мисля че животът е една река, в която плуваме само с корабите, за които предварително сме си купили билети и именно за тях, защото се водят най-безопасни...
Аз се качвам на сала, който сме сковали криво ляво с моите любими хора, и разпадайки се нялъде там посредата на реката, ние се озоваваме на остров или по-малък такъв, който онези същества от големият, тежък кораб никога няма да видят...
Изкуството да бъдеш различен е изкуство, защото е имало и ще има стотици хора, които в опита си да се направят на интересни и забележими, ще дават стотици, хиляди определения, като всеки един от тях в крайна сметка ще достигне онази точка, в която читателят от другата страна на монитора ще бъде отегчен и дори отвратен от едно и също послание, което гласи "БЪДИ РАЗЛИЧЕН"
Драги ми приятелю,
За да бъдеш различен не е нужно да владееш разни изкуства...нито да пишеш книги на тема "Be Different", "How to be e a Different Manager, "How to succeed in a different way" и тн..
В момента слушам една песен на Ian Brown - Time is my everything, която ме кара да гледам през хубавите пердета на прозореца на спалнята и да си мисля, как единственото, което наистина има значение е времето и как се чувстваме ние в него и през него.
Ще ме извините, но темата ви не струва, защото всеки един от нас е различен, макар и посвоемо, макар и в коловозите на едно общество. И на вас това ви е пределно ясно, но искате да изкарате от хората онези килограми клишираност, които ще ви дадат идея, кой колко книги е прочел и колко изрази тип Оскар Уайлд може да използва ако се наложи :)
Да живее рок едн ролът и хората, които са си позволили да мятат обувки по президента и да не ходят с пола една педя под коляното, само защото в учебника по бизнес етикет пише така...те не са различни, а са просто себе си...
(The end)
Няма коментари:
Публикуване на коментар